Транс-планински маршрут
ЛЮЛИН ПЛАНИНА

Люлин планина е част от Планско-Завалската планинска верига. Тя се простира от Владайската седловина, която я свързва с Витоша, до Радуйската седловина, която се явява връзка с ниската и продълговата планина Вискяр.

В този маршрут за един ден ще прекосим трите планински дяла - Източен, Западен (Мелич) и Северозападен, изкачвайки най-панорамните върхове за да се спуснем плавно до далечното и усамотено селце Радуй, където планината свършва.

По време на маршрута, ще си говорим за географията, за планините които виждаме наблизо и далеч, за историята - между легенди и истина и за скритите красоти на тази не чак толкова малка планина...


ОБЩ КОЕФИЦИЕНТ НА ТРУДНОСТ НА МАРШРУТА: 9

Коефициент на денивелация: 3 (до 700 м)
Коефициент на преходи: 4 (7-8 часа)
Коефициент на терен: 2 (комбинация от почвени пътища, пътеки и съвсем кратки участъци без пътека)

ВАЖНО: Ако идвате за пръв път с нас и сте с малък опит в пешеходните преходи, препоръчваме да се насочите към маршрут с ОКТ=6

_______________________________________________

ЦЕНАТА ВКЛЮЧВА: професионален планински водач

ЦЕНАТА НЕ ВКЛЮЧВА: транспорт, храна и всички други, невключени в цената услуги

НАЧИН ЗА РЕЗЕРВАЦИЯ: Прави се предварителна резервация през сайта

НА ЧИН ЗА ПЛАЩАНЕ: Заплащане по банков път или директно на място, в брой (моля, посочете предпочетения от вас начин на плащане, в полето за допълнителна информация

НАЧИН ЗА ПЪТУВАНЕ: обществен транспорт (влак) от София до Владая и от Радуй до София

СРЕЩА НА ГРУПАТА: 7:30 часа пред кафенето до входа (партер) на Централна жп гара София ПЛАНИНСКИ ВОДАЧ: Момчил Цветанов (тел. 0877 3000 12)

ДЕТАЙЛИ ЗА КОЕФИЦИЕНТИТЕ НА ТРУДНОСТ

Всеки маршрут има три параметъра - денивелация, преход и терен. Всеки от тези параметри има 4- степенна скала на трудност. Сборът от трите коефициента дава ОКТ (общ коефициент на трудност) на маршрута с максимална стойност 12.

1. При маршрути с продължителност повече от един ден, се посочват параметрите за най-тежкия ден от маршрута. 2. Денивелацията се получава, като се съберат положителната и отрицателната денивелация за деня и се разделят на 2. 3. Преходът включва само времето за придвижване на ден (без почивките).

 ПРЕПОРЪКИ ЗА ЕКИПИРОВКА

1. Планински обувки със стабилна подметка, чиято височина покрива глезена на крака.

2. Подходящи за планински преход дрехи, съобразени със сезона, броя на дните, условията и надморската височина в района на провеждане.

3. Екипировка за дъжд (независимо от прогнозата е добре да имате). Препоръчваме горнище и долнище с мембрани (дишащи водонепропускливи материи).

4. Осветление за глава (челник) със заредени / нови батерии.

5. Щеки за планински туризъм.

6. Бутилка за вода с вместимост около литър.

ДАТА

ЦЕНА

ЗАЯВКА ЗА УЧАСТИЕ

Пешеходният преход започва от жп гара Владая, която се намира на Владайската седловина.Преминавайки през красивия манастире "СВ. Петка", започваме плавно изкачване директно към първенеца на планината вр Дупевица (1255.8 м). Във високата част, върха е покрит с изоставените сгради на бивше военно поделение, като в миналото най-високата точка е била недостъпна за туристи. Днес, това не е така и разбира се ще я изкачим, а при възможност и желание, ще се отбием и до съседния връх Добренова скала (1228.5 м), от който панорамата към Софийско поле и издигащите се на север от него планини си заслужава. Започваме плавно спускане към Бучинския проход. НАвремето през него е преминавал само малък асфалтов път, използван рядко за връзка с град Перник и между селата Голямо и Мало Бучино. Днес тук минава магистралата, като има две възможности за минаване - под и над нея. Навлизаме на територията на Западния дял на планината, който носи звучното име "Мелич". Изкачваме се стръмно към неговия първенец Райловско градище (1199.3 м), от който се разкрива страхотна панорама към Пернишката котловина и издигащите се на запад към Краището планини. От върха започва стръмно спускане, към отдавна нефункциониращата хижа Люлин. След тъжната гледка на запуснатата постройка, маршрутът ни вие по лъкатушещото било на планината за да достигне интересния връх Криви камък - самотно извисено накрая на дела скалисто връхче. От него се разкрива гледка към почти равното било на Северозападен Люлин - третият планински дял. Тук движението е леко и плавно, точно като за финал на дългия маршрут. С леки изкачвания и слизания и плавни завои, неусетно започваме спускането към Радуйската седловина. Тук, на границата между планините Люлин и Вискяр има само една опция за транспорт - самотно виещата се между двете планини влакова линия. Гарата изглежда така, сякаш мнго отдавна от тук не е минавал влак. Но именно в това, донякъде е чара на финала на нашето пътуване!

ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ
 


НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ
 Документ за самоличност.